Сън
Тази нощ сън сънувах
и във него ти се появи.
Цяла сутрин се любувах,
че говорихме си до зори.
За тебе рядко рими пиша.
Нали съм ледено момиче?
Но във сърцето ми е киша,
а ти тъй бял си като кокиче.
Нощ е. Казваш, че си ме обичал.
И аз обичах те, но замълчах си.
Защо след мен не си се затичал?
А аз живота в чакане изживях си.
Минаваха пътници през моята гара,
отблъсквах ги без капчица жалост.
Пържех ги всички на огнена скара,
не им доставях и седмица радост.
Чаках само теб с месеци и години.
Бетонни стени безспир градях си,
но чувствата ми дълги като лозини
задушаваха ме, а аз кротко стоях си.
Чаках те, но ти и дума не изричаше.
Може би си прав, и аз си замълчах.
Не знам дали наистина ме обичаше,
за мен непредвидим беше като шах.
И въпреки ината ми и гордостта ми
ще ти кажа, че за мен специален бе.
Искрата във мене със лекота запали.
Прощавай за мълчанието ми, момче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есенен блян Всички права запазени
