Камбанен звън

причу и се насън...

По морски бряг 

тя тичаше навън със вятъра

и пееше самодивска песен,

и наслаждаваше се 

на театъра на живота...

Той бе нечувана нота,

чудесна песен,многоцветна картина,

омайно цвете...

Духовен повик тя чу във главата си:

Ела,и виж красотата си,

ела и виж ти творението,

погледни единението,

виж твоят път как отваря се към прозрението..

Твоят Дух призовава те,

Душата ти тебе бленува

а твоят Възлюбен 

със тези слова те дарува...

Освободи същността си,

повярвай във себе си,

разпери криле и лети...

Лети към онези дълбинни светове,

там,където ще чуеш Всемира

как твоето име зове...

...И отново чу тя онази стара камбана,

отвори очите си и смирено стана..

Усмихна се на утрото,разреса си косата,

наля си чаша топъл чай

и запя отново тя 

онази песен тъй позната...