Камбанен звън
причу и се насън...
По морски бряг
тя тичаше навън със вятъра
и пееше самодивска песен,
и наслаждаваше се
на театъра на живота...
Той бе нечувана нота,
чудесна песен,многоцветна картина,
омайно цвете...
Духовен повик тя чу във главата си:
Ела,и виж красотата си,
ела и виж ти творението,
погледни единението,
виж твоят път как отваря се към прозрението..
Твоят Дух призовава те,
Душата ти тебе бленува
а твоят Възлюбен
със тези слова те дарува...
Освободи същността си,
повярвай във себе си,
разпери криле и лети...
Лети към онези дълбинни светове,
там,където ще чуеш Всемира
как твоето име зове...
...И отново чу тя онази стара камбана,
отвори очите си и смирено стана..
Усмихна се на утрото,разреса си косата,
наля си чаша топъл чай
и запя отново тя
онази песен тъй позната...
© Свещен Огън Всички права запазени