Сън
657
0
0
Обичам те в ранното утро притваряща сънливо очи,
събуждам те, но съня те приветства обратно уви!
Сънуваш и говориш си с мене ти,
понякога получава се смешно дори.
Гласът ми те унася и пак потъваш в съня,
затваряш очи, а аз не искам да те спра.
Главата ти отпуска се постепенно,
сякаш отплаваш към нещо вълшебно.
Косата ти разпилява се безразборно,
не искам да се държа отговорно!
Оставям те да пътуваш и отлагам още малко мига,
в който ще те събудя и ще започне отново деня.
27.02.2019г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бобчо Все права защищены
