Обичам те в ранното утро притваряща сънливо очи,
събуждам те, но съня те приветства обратно уви!

Сънуваш и говориш си с мене ти,
понякога получава се смешно дори.

Гласът ми те унася и пак потъваш в съня,
затваряш очи, а аз не искам да те спра.

Главата ти отпуска се постепенно,
сякаш отплаваш към нещо вълшебно.

Косата ти разпилява се безразборно,
не искам да се държа отговорно!

Оставям те да пътуваш и отлагам още малко мига,
в който ще те събудя и ще започне отново деня.

27.02.2019г.