Сънувах сън...
Че някой ме обича...
И тичам аз незнайно накъде...
След мене дъжд вали и буря...
Пред мен тъга, а някъде встрани, в далечината нежна светлина гори...
И ето-спрях се! И запътих се натам. А светлината тъй далечна си оставаше...
Забързах крачка. После хукнах... все натам... Ала уви!...
Тя бе в далечината...
Тогава аз, като подгонено сърне, започнах да се лутам и оплетох се... Във клони с безбройни бодли..Ободох се!... И сепнах се!...
...Сънувах сън...
Че някой ме обича.
27/09/2001 Камелия