Сън

Poetry » Free verse

765 1 0

Сънувах сън...

Че някой ме обича...

И тичам аз незнайно накъде...

След мене дъжд вали и буря...

Пред мен тъга, а някъде встрани, в далечината нежна светлина гори...

И ето-спрях се! И запътих се натам. А светлината тъй далечна си оставаше...

Забързах крачка. После хукнах... все натам... Ала уви!...

Тя бе в далечината...

Тогава аз, като подгонено сърне, започнах да се лутам и оплетох се... Във клони с безбройни бодли..Ободох се!... И сепнах се!...

...Сънувах сън...

Че някой ме обича.

27/09/2001 Камелия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9