Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
253 395
20 июн. 2020 г., 16:28

Сън 

  Поэзия » Любовная
640 3 7

СЪН

 

Плахо полунощ минава,

вън отдавна всичко спи,

тихо вятърът повява,

мракът гъст е – чак лепи.

 

Зимна нощ владее вън…

В късния безлунен час

чакам шепнещия сън,

в който ще сънувам нас.

 

Ще сънувам, че си моя,

че те вече заслужавам;

ще сънувам как в безброя

пълно щастие познавам.

 

Ще се радва в мен душата,

ще се чувствам – сякаш в рая,

ще цъфтят  навред цветята…,

но сънят ще свърши, зная.

 

Щом събудя се от сън

и настъпи сутринта,

ще пристъпи от отвън

тъй позната самота!

 

Сива пустота ще властва

и край мен, и вътре в мен;

а тъгата ще нараства

с всеки миг, от цвят лишен.

 

Денем не намирам смисъл

в този свят – така нелеп…

Кой ли демон ме ориса

да съм толкоз влюбен в теб?!

 

Кой ли демон ме прокле

да не чувам нежен звън,

да живея в ад, докле

не потъна в светъл сън?!

 

Знам – в реалността жестока

аз за теб не съществувам;

щом пое към друг посока,

стига ми да те сънувам!

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сърдечно благодаря.
  • Хубав прочувствен и песенен, но и тъжен стих. Поздравления!
  • Много благодаря на всички ви.
    Основната ми идея бе да изобразя яркия контраст между съня и реалността...
    Това стихотворение го написах още през 2015-а, сега само го редактирах и го публикувах.
  • Вероятно (ако не се превърне в кошмар), ще стига. Прекрасно стихотворение!
  • Нъжен сън, тежък...
  • Стига, да...
    Не е задължително посоката да е към друг, но пак може да е различна. Пътища, разминавания.
    А сънят... трудни са такива сънища, но това е до желание. .Защото и те се хранят от нещо. Иначе умират.
    Хареса ми твоят сън, Рамадан.
  • Не стига...
Предложения
: ??:??