Сън
Сам застанал съм на сала
понесен от Еридан реката
към водопада ревящ кат'хала,
към падащите му води върху скалата.
Към него спускам се спокоен,
към отворената водна паст,
на живота ми мирен, достоен
ударил е дванайсти час.
От бряг до бряга над водата
развяла е дъгата цветен флаг,
над нея ще литне ми душата
правдата да дири пак
там горе във висините,
гдето е светлина до безкрая,
сред тихия океан на звездите,
във вечните градини на Рая!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Яндов Все права защищены
