Сам застанал съм на сала
понесен от Еридан реката
към водопада ревящ кат'хала,
към падащите му води върху скалата.
Към него спускам се спокоен,
към отворената водна паст,
на живота ми мирен, достоен
ударил е дванайсти час.
От бряг до бряга над водата
развяла е дъгата цветен флаг,
над нея ще литне ми душата
правдата да дири пак
там горе във висините,
гдето е светлина до безкрая,
сред тихия океан на звездите,
във вечните градини на Рая!
© Никола Яндов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
