Сам застанал съм на сала
понесен от Еридан реката
към водопада ревящ кат'хала,
към падащите му води върху скалата.
Към него спускам се спокоен,
към отворената водна паст,
на живота ми мирен, достоен
ударил е дванайсти час.
От бряг до бряга над водата
развяла е дъгата цветен флаг,
над нея ще литне ми душата
правдата да дири пак
там горе във висините,
гдето е светлина до безкрая,
сред тихия океан на звездите,
във вечните градини на Рая!
© Никола Яндов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
