Сън
Сам застанал съм на сала
понесен от Еридан реката
към водопада ревящ кат'хала,
към падащите му води върху скалата.
Към него спускам се спокоен,
към отворената водна паст,
на живота ми мирен, достоен
ударил е дванайсти час.
От бряг до бряга над водата
развяла е дъгата цветен флаг,
над нея ще литне ми душата
правдата да дири пак
там горе във висините,
гдето е светлина до безкрая,
сред тихия океан на звездите,
във вечните градини на Рая!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Яндов Todos los derechos reservados
