Под булото на вечерта

очи притварям и заспивам

чрез силата на мисълта

на мило място аз отивам

По уличките на едно градче

разхождам се и се усмихвам

дочувам детското гласче

душата ми съвсем притихва

Край мен забравени лица

поглеждат ме за миг познали

във мен щастливото хлапе

с което тук са си играли

до всяко нещо в този град

аз спомен имам или случка

до този двор – дочувам смях

а  после веселата глъчка...

Надниквам в къщичка една

позната, мила неизбежна

усещам сила в мен дошла

от родната прегръдка нежна