Сън
Под булото на вечерта
очи притварям и заспивам
чрез силата на мисълта
на мило място аз отивам
По уличките на едно градче
разхождам се и се усмихвам
дочувам детското гласче
душата ми съвсем притихва
Край мен забравени лица
поглеждат ме за миг познали
във мен щастливото хлапе
с което тук са си играли
до всяко нещо в този град
аз спомен имам или случка
до този двор – дочувам смях
а после веселата глъчка...
Надниквам в къщичка една
позната, мила неизбежна
усещам сила в мен дошла
от родната прегръдка нежна
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
