12 сент. 2006 г., 10:10  

Сън

1.3K 0 7

Харесал ме Луцифер  –  без да ме пита

нахлу във съня ми нощес.

Извади папирус от чанта с ширити

и тресна перото пред мен!

 

- Продай си душата! Аз зная цената –

ти искаш да станеш поет.

Със мене ще стигнеш ти леко – далеко

ще бъдеш известен навред!

 

За тебе аз мога  да вържа и бога,

и то – за едната душа…

След подписа – всичко ще бъде готово –

за теб ще говори света.

 

Контракта разгърна, мастило извади,

но… всичко стопи се за миг!

Додето подпиша – петел се обади

и дяволът стана на дим!

 

Защо не подписах – и днес се терзая?

Защо ми е тази душа?

Тя /казват/ била е билетче за рая,

                   но нужна е чак след смъртта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма как да си купи човек билет за Рая, ако продаде душата си на дявола - така си купува билет за ада. Хареса ми стихът ти, Георги, но не и посланието на последния куплет. Поздрави!
  • Добре, че си се събудил навреме! Едва ли може да има истински поет без душа. Не съжалявай, щеше да си истанеш излъган...
    Впрочем, поздравления за стиха! И добре дошъл!

  • Поздрави!
  • Ползата от линковете, а Георги! Радвам се впрочем да те видя)))
  • Поздрав

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...