О, дълга нощ... няма ли вече да свършва денят?!

Ела! Отвлечи ме за малко от моята самота!

Искам да заспя...

Защото в съня ти си тук при мен сега.

Ти си вече само мой,

в миг изчезва на страха ужасният вой.

Лекият повей ме понася,

а славеят тъй сладко му приглася.

Ще затворя очи и ще мечтая, че до мен си ти.

Ще заспя и в нощта лунна,

ще милвам лицето, което копнея да целуна.

Но знам, че сладостта

я има само във съня...

Нека луната огрее момчето,

за което тъй силно копнее ми сърцето.

И може би в съня си уморен,

ти най-накрая ще сънуваш мен...

Под облаците шепна своите мечти

на безкрайно ярките звезди.

Те отвръщат ми да се отдам на съня,

защото в него аз ще срещна любовта.