О, дълга нощ... няма ли вече да свършва денят?!
Ела! Отвлечи ме за малко от моята самота!
Искам да заспя...
Защото в съня ти си тук при мен сега.
Ти си вече само мой,
в миг изчезва на страха ужасният вой.
Лекият повей ме понася,
а славеят тъй сладко му приглася.
Ще затворя очи и ще мечтая, че до мен си ти.
Ще заспя и в нощта лунна,
ще милвам лицето, което копнея да целуна.
Но знам, че сладостта ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse