Сън да съм
Сън да съм,
по устните ще лепна
с дъх на окосената трева,
и полегнала
на рамото ти мъжко,
стръкче цвят
ще съм ти с вечерта.
Дъхава,
щастлива,
разлюляна,
като цъфналата ябълка през май,
ще летя в съня ти
крехка, бледорозова,
отвеждайки те в моя
цветен Рай.
Щом очите си отвориш
преди изгрев,
може би
не ще го помниш
този сън.
Само в мисълта ти
ще се връщам скришно,
нежен спомен
от отминал сън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
