Сън да съм,
по устните ще лепна
с дъх на окосената трева,
и полегнала
на рамото ти мъжко,
стръкче цвят
ще съм ти с вечерта.
Дъхава,
щастлива,
разлюляна,
като цъфналата ябълка през май,
ще летя в съня ти
крехка, бледорозова,
отвеждайки те в моя
цветен Рай.
Щом очите си отвориш
преди изгрев,
може би
не ще го помниш
този сън.
Само в мисълта ти
ще се връщам скришно,
нежен спомен
от отминал сън.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
