29 янв. 2010 г., 11:20

Сън II 

  Поэзия » Философская
559 0 5

 

Отново сънувах...

Сънувах тревата –

със капки от лунна роса...

С петите си боси почувствах земята...

С очите си – тез небеса...

Изпрати ми слънцето

лъч от безкрая...

Докосна ме вятър игриво...

Нощта се оттегли

със своите тайни

и стъпките на самодива...

Вървях сред полето.

Летях като птица

и порех небето искусно...

И пак със онази

мечта-колесница

на своето детство препусках...

Останал без дъх,

коленичих накрая –

загърбил кошмарните нощи...

И в мойта молитва

запитах се тайно:

- О, господи, жив ли съм още...?

 

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??