Сън II
Отново сънувах...
Сънувах тревата –
със капки от лунна роса...
С петите си боси почувствах земята...
С очите си – тез небеса...
Изпрати ми слънцето
лъч от безкрая...
Докосна ме вятър игриво...
Нощта се оттегли
със своите тайни
и стъпките на самодива...
Вървях сред полето.
Летях като птица
и порех небето искусно...
И пак със онази
мечта-колесница
на своето детство препусках...
Останал без дъх,
коленичих накрая –
загърбил кошмарните нощи...
И в мойта молитва
запитах се тайно:
- О, господи, жив ли съм още...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
