finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
29 ene 2010, 11:20

Сън II

729 0 5

 

Отново сънувах...

Сънувах тревата –

със капки от лунна роса...

С петите си боси почувствах земята...

С очите си – тез небеса...

Изпрати ми слънцето

лъч от безкрая...

Докосна ме вятър игриво...

Нощта се оттегли

със своите тайни

и стъпките на самодива...

Вървях сред полето.

Летях като птица

и порех небето искусно...

И пак със онази

мечта-колесница

на своето детство препусках...

Останал без дъх,

коленичих накрая –

загърбил кошмарните нощи...

И в мойта молитва

запитах се тайно:

- О, господи, жив ли съм още...?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0