8 июл. 2017 г., 18:09

Сън ли е?

644 7 19

Горещо навън. В душите ни страсти.

Ефирът изпълнен със скрити желания,

ела, докосни ме, а после върви си,

запали огъня, а мен в бездихание.

 

Слънцето в залеза целува Земята,

Луната в залива прегръща Морето,

твоите стъпки ловя в самотата,

с дъха си рисувам теб във небето.

 

Лятото тръпне. Вулкан от мечтания.

Аз чакам Русалка на брега на морето,

чува се плясък, плът, очертания

сънувам ли, или смили се Небето.

 

Юли, 2017

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, че красота и ефирност!
  • Иржи,както винаги си много добронамерена.Морето е люлката на живота а защо не и на русалките.Желая ти хубава лятна седмица!
  • Ах,морето!То...морето е толкова богато на теми и музи,че и русалки е завъдило!!....Блазя ви!!В стиха ти,Гавраил, има всичко-и ритъм и чувства и фантазия и надежда....
  • Хели,Йонка,Василка,благодаря за хубавите думи.Те са истинско вдъхновение за мен!
  • Де да имаше русалки и добри феи! Хубаво е и копнежно.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...