Горещо навън. В душите ни страсти.
Ефирът изпълнен със скрити желания,
ела, докосни ме, а после върви си,
запали огъня, а мен в бездихание.
Слънцето в залеза целува Земята,
Луната в залива прегръща Морето,
твоите стъпки ловя в самотата,
с дъха си рисувам теб във небето.
Лятото тръпне. Вулкан от мечтания.
Аз чакам Русалка на брега на морето,
чува се плясък, плът, очертания
сънувам ли, или смили се Небето.
Юли, 2017
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
