18 нояб. 2007 г., 11:41

Сън ли си или реалност?! * (дует)

2.2K 0 32
                 Сън ли си или реалност?!

        

         Белоснежkа  &  eddie (Ивайло Яков)

 

 

 

"Чуваш ли морето как зове?" - ехо прокънтя.

Сън ли е това или реалност пълнолунна?!

Може би ме мами нечий питащ глас в съня...

Може би щурец ме е събудил с тънка струна?!

 

Наяве морска пяна тихо гони мисъл моя,

а измамена луната, че съм грейнала звезда,

отпраща думите ми с огнен лъч в прибоя -

до Теб ехтят в нощта две пламенни слова!

 

Дочувам плахо плясъка на бурното море,

и вълните ме докосват със пенливи пръсти...

сякаш перла съм, заключена във мидени ръце...

Но във утрото събуждам се... отново вкъщи!

 

И моят дом остава пак до оня нежен бряг -

белоснежна перла милвах в пясъка солен!

Но как сред морската илюзия... до нея бях?

‘'Било е истина!'' - шепне утринта на мен!

 

Сън било е само - сън, прокуден с първите лъчи.

Няма го и пясъчния замък... и не съм принцеса!

Разбушува се морето в развълнуваните ми очи!

А мечтите сребролунни, бляновете ми... къде са?

 

Ще тръгна сам, повярвал в шепота на моя ден,

по перлените стъпки, вплетени в една мечта!

Ти пак поискай нежността ми в пяна разтопена!

Чуваш ли морето... а думите на пълната луна?

 

Сърцето трепетно тупти, наяве ли сънувам?...

Защо ли пак луната шепне с влюбен зов...

Море от хиляди въпроси нека да преплувам!

Ти сън ли си?! - Не вярвам! Има те, Любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Талантите се преплитат и допълват... ВДЪХНОВЯВАЩО
  • Силни сте и като самостоятелни автори и като дуетна форма!
    Вълшебници
  • Страхотен дует, Гери и Иво
    Поздравления и от мен!
    Постигнали сте удивителна хармония
  • Гери,Ивчо...Страхотно е.Толкова нежно...много приятно за четене.Излъчва много чувства.Благодаря!
  • Така ме радват думите ви!!!
    Благодаря ви, приятели, от все сърце!
    Целувам ви!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...