Белоснежkа & eddie (Ивайло Яков)
"Чуваш ли морето как зове?" - ехо прокънтя.
Сън ли е това или реалност пълнолунна?!
Може би ме мами нечий питащ глас в съня...
Може би щурец ме е събудил с тънка струна?!
Наяве морска пяна тихо гони мисъл моя,
а измамена луната, че съм грейнала звезда,
отпраща думите ми с огнен лъч в прибоя -
до Теб ехтят в нощта две пламенни слова!
Дочувам плахо плясъка на бурното море,
и вълните ме докосват със пенливи пръсти...
сякаш перла съм, заключена във мидени ръце...
Но във утрото събуждам се... отново вкъщи!
И моят дом остава пак до оня нежен бряг -
белоснежна перла милвах в пясъка солен!
Но как сред морската илюзия... до нея бях?
‘'Било е истина!'' - шепне утринта на мен!
Сън било е само - сън, прокуден с първите лъчи.
Няма го и пясъчния замък... и не съм принцеса!
Разбушува се морето в развълнуваните ми очи!
А мечтите сребролунни, бляновете ми... къде са?
Ще тръгна сам, повярвал в шепота на моя ден,
по перлените стъпки, вплетени в една мечта!
Ти пак поискай нежността ми в пяна разтопена!
Чуваш ли морето... а думите на пълната луна?
Сърцето трепетно тупти, наяве ли сънувам?...
Защо ли пак луната шепне с влюбен зов...
Море от хиляди въпроси нека да преплувам!
Ти сън ли си?! - Не вярвам! Има те, Любов!© Гергана Шутева Всички права запазени