18.11.2007 г., 11:41

Сън ли си или реалност?! * (дует)

2.2K 0 32
                 Сън ли си или реалност?!

        

         Белоснежkа  &  eddie (Ивайло Яков)

 

 

 

"Чуваш ли морето как зове?" - ехо прокънтя.

Сън ли е това или реалност пълнолунна?!

Може би ме мами нечий питащ глас в съня...

Може би щурец ме е събудил с тънка струна?!

 

Наяве морска пяна тихо гони мисъл моя,

а измамена луната, че съм грейнала звезда,

отпраща думите ми с огнен лъч в прибоя -

до Теб ехтят в нощта две пламенни слова!

 

Дочувам плахо плясъка на бурното море,

и вълните ме докосват със пенливи пръсти...

сякаш перла съм, заключена във мидени ръце...

Но във утрото събуждам се... отново вкъщи!

 

И моят дом остава пак до оня нежен бряг -

белоснежна перла милвах в пясъка солен!

Но как сред морската илюзия... до нея бях?

‘'Било е истина!'' - шепне утринта на мен!

 

Сън било е само - сън, прокуден с първите лъчи.

Няма го и пясъчния замък... и не съм принцеса!

Разбушува се морето в развълнуваните ми очи!

А мечтите сребролунни, бляновете ми... къде са?

 

Ще тръгна сам, повярвал в шепота на моя ден,

по перлените стъпки, вплетени в една мечта!

Ти пак поискай нежността ми в пяна разтопена!

Чуваш ли морето... а думите на пълната луна?

 

Сърцето трепетно тупти, наяве ли сънувам?...

Защо ли пак луната шепне с влюбен зов...

Море от хиляди въпроси нека да преплувам!

Ти сън ли си?! - Не вярвам! Има те, Любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Талантите се преплитат и допълват... ВДЪХНОВЯВАЩО
  • Силни сте и като самостоятелни автори и като дуетна форма!
    Вълшебници
  • Страхотен дует, Гери и Иво
    Поздравления и от мен!
    Постигнали сте удивителна хармония
  • Гери,Ивчо...Страхотно е.Толкова нежно...много приятно за четене.Излъчва много чувства.Благодаря!
  • Така ме радват думите ви!!!
    Благодаря ви, приятели, от все сърце!
    Целувам ви!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...