Сън-о-видение

Поэзия » Философская

1.2K 0 4

Надничат унес, топла среща - разливат бледа тишина,

отнесох ги далеч насреща - облякоха се във вина.

От там, където ги намерих - пътеката не ме откри

и сигурни - далеч от мене повтаряха "не ме вини".

Препускаха, надничаха през рамо - забързани да се стъмни,

но сива кръпка сочеше ги рано - поднесе им последните зори.

Далеч пред мене устремени - превърнаха се в рой мечти,

и смело тръгнаха нагоре - надничайки през техните съдби.

От някъде небето се отвори -

разпръска светлина да въдвори,

останалите смислени порои -

но шепота от залеза гори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ivailo-cv (Ивайло Цвятков)

Философията е да се оставиш на сънищата и най - важното на липсата на закономерност или логика. Всъщност стиха бе продиктуван от способността ми за контрол, а обръщайки наобратно последователността, да се насладя на спонтанното, свободното. А свободното е извиращото. Това е.

2015-05-09T01:43:46+03:00
LeChevalier (Тошко)

Не разбрах кой-знае-какво, но се насладих на напевността на стиха. Сигурно това е философията?

2015-05-08T23:07:52+03:00
ivailo-cv (Ивайло Цвятков)

Благодаря!

2015-05-08T22:43:56+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Поздравявам те с новата ти творба! Харесва ми!
Поздрав и хубава вечер1

2015-05-08T18:25:04+03:00