Сън-о-видение
Надничат унес, топла среща - разливат бледа тишина,
отнесох ги далеч насреща - облякоха се във вина.
От там, където ги намерих - пътеката не ме откри
и сигурни - далеч от мене повтаряха "не ме вини".
Препускаха, надничаха през рамо - забързани да се стъмни,
но сива кръпка сочеше ги рано - поднесе им последните зори.
Далеч пред мене устремени - превърнаха се в рой мечти,
и смело тръгнаха нагоре - надничайки през техните съдби.
От някъде небето се отвори -
разпръска светлина да въдвори,
останалите смислени порои -
но шепота от залеза гори...
© Ивайло Цвятков All rights reserved.
