сън (осем минути)

Поэзия

956 0 12

Осем минути живея в съня си,

утринно дишат ме цели епохи,

раждам, предавам, обичам единствени,

факлата хвърлям, надбягвам се с клади.

Осем минути се крия от себе си,

времето късам, ключалки изгарям,

в чужди лица и копнежи откривам се,

осем минути... по нишката бягам...

Червеното тихо рисува стените ми,

изплувам, отварям очите по залез,

изпращам го слънцето, вече епоха е,

от осем минути ме диша в съня си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

gerrda (Геновева Христова)

наистина прекрасно!

2008-05-10T02:42:47+03:00
violently (Ася)

Ха,Рали,не знам дали понякога или никога...но наистина,понякога, никога в своите

2008-03-15T14:24:56+02:00
Ralina13 (Ралица Стоева)

"Осем минути се крия от себе си
(...)
в чужди лица и копнежи откривам се"

Но, понякога, никога в своите...
Нали?

2008-03-13T02:53:18+02:00
Cursed (Димитрина Иванова)

Страхотни творби създаваш и въздействаш невероятно,харесва ми картината,която това произведение,рисува в ума ми.

Осем минути живея в съня си,
утринно дишат ме цели епохи,
раждам, предавам, обичам единствени,
факлата хвърлям, надбягвам се с клади.

2008-03-08T11:09:48+02:00
violently (Ася)

Благодаря,че наминахте
Целувки на всички.

2008-03-05T12:25:38+02:00