violently (Ася)
69 895
3.03.2008 г., 16:22 ч.

сън (осем минути) 

  Поезия
756 0 12

Осем минути живея в съня си,

утринно дишат ме цели епохи,

раждам, предавам, обичам единствени,

факлата хвърлям, надбягвам се с клади.

 

Осем минути се крия от себе си,

времето късам, ключалки изгарям,

в чужди лица и копнежи откривам се,

осем минути... по нишката бягам...

 

 

Червеното тихо рисува стените ми,

изплувам, отварям очите по залез,

изпращам го слънцето, вече епоха е,

от осем минути ме диша в съня си.

© Ася Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • наистина прекрасно!
  • Ха,Рали,не знам дали понякога или никога...но наистина,понякога, никога в своите
  • "Осем минути се крия от себе си
    (...)
    в чужди лица и копнежи откривам се"

    Но, понякога, никога в своите...
    Нали?
  • Страхотни творби създаваш и въздействаш невероятно,харесва ми картината,която това произведение,рисува в ума ми.

    Осем минути живея в съня си,
    утринно дишат ме цели епохи,
    раждам, предавам, обичам единствени,
    факлата хвърлям, надбягвам се с клади.
  • Благодаря,че наминахте
    Целувки на всички.
  • Уааа, поздрав!
  • "Осем минути живея в съня си,
    утринно дишат ме цели епохи,"

    Хареса ми!

  • Оригинално и много хубаво !!!
  • Страхотен стих!Много,много ми хареса!поздрав!
  • Много хубаво казано и написано!
    с обич, Ася. много ми хареса.
  • в чужди лица и копнежи откривам се,
    осем минути... по нишката бягам...

    Хареса ми!

  • Яко!!!
Предложения
: ??:??