Всяка нощ сънувам
как ме хващаш за ръка
и в съня си аз чувам
стъпките ни под дъжда.
Че мокри сме за миг забравям,
от косите ми вода се стича,
поглед плах към теб отправям,
щастлива съм, че някой ме обича.
Не се боим от думите зловещи
на тези, които нас обвиняват
и мигом телата ни горещи
в прегръдка нежна преминават.
А после с пареща целувка ме даряваш,
прошепваш ми нещичко за любовта
и червена роза ти ми подаряваш...
Но на сутринта се будя в самота
и не мога да повярвам, че е блян това.
© Павлина Петрова Все права защищены