23 апр. 2008 г., 20:01

сън сънувах

711 0 0

В нощ лунна и студена аз сънувах сън.

В мрак пуст и суров аз търсих теб, моята любов.

Тя бе чиста като сълза, но  над нея падна мъгла.

Къде се криеш в тази тъма, ще те открие ли моята ръка?

Ще видя ли красивите очи, които така влюбено ме гледаха преди?

Гласът ти топъл чувам го в нощта. Обичам те, ела.

И тръгнах аз след теб в мъглата,

любовта чиста да открия и светлината.

И видях те в този миг, с тъй красив и светъл лик,

който щастие ми дарява и сърцето развеселява.

Обичам те си казахме тогава и любовта ни пламна като жарава.

Зората раздели ме със съня, но все още помня аз нощта,

в която открихме любовта и радостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Боева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....