В нощ лунна и студена аз сънувах сън.
В мрак пуст и суров аз търсих теб, моята любов.
Тя бе чиста като сълза, но над нея падна мъгла.
Къде се криеш в тази тъма, ще те открие ли моята ръка?
Ще видя ли красивите очи, които така влюбено ме гледаха преди?
Гласът ти топъл чувам го в нощта. Обичам те, ела.
И тръгнах аз след теб в мъглата,
любовта чиста да открия и светлината.
И видях те в този миг, с тъй красив и светъл лик,
който щастие ми дарява и сърцето развеселява.
Обичам те си казахме тогава и любовта ни пламна като жарава.
Зората раздели ме със съня, но все още помня аз нощта, ...