В нощ лунна и студена аз сънувах сън.

В мрак пуст и суров аз търсих теб, моята любов.

Тя бе чиста като сълза, но  над нея падна мъгла.

Къде се криеш в тази тъма, ще те открие ли моята ръка?

Ще видя ли красивите очи, които така влюбено ме гледаха преди?

Гласът ти топъл чувам го в нощта. Обичам те, ела.

И тръгнах аз след теб в мъглата,

любовта чиста да открия и светлината.

И видях те в този миг, с тъй красив и светъл лик,

който щастие ми дарява и сърцето развеселява.

Обичам те си казахме тогава и любовта ни пламна като жарава.

Зората раздели ме със съня, но все още помня аз нощта,

в която открихме любовта и радостта.