20 авг. 2008 г., 12:49

Сън за несънуване

1K 0 9

Сън за несънуване

 

Захапаха вълните залива,

със сянката на палма облечен.

Горчиш ми... сладко.

Не идвай неканен в съня ми!

От отминали трепети привлечен...

Че недовършените ни целувки

ще довършим... за кратко...

Устните след теб ухаят

на несбъднати любови...

Какво пък?! Нека, нека

е нощта страстно изкусителна!

Да запалим в нас пламъците нови...

За несъблечените женски дрехи

след мен край леглото ти

- тази вечер ще съм жертва изкупителна.

Сега какво ще пием?

В менюто мое съблазън има - специалитетът.

Първо останалите белези от рани

от мене и от тебе

да прикрием... И за нас -

по онази водка... но с утеха!

"Напитка от въздишки с много лед"

- да разтопя горещото си тяло!

И устните ти с вкус на мед

- с тях да отпия влажния ти поглед изцяло!

Номера си няма да ти дам...

А... роклята ми - вишнево-розова

от желания неистови...

Нима ще я съблечеш от мен без срам?!

Ех... най-вкусен е забраненият плод... Уви!

Но ти си минало (незабравимо)...

За съжаление!...

Не се завръщай в мислите ми нощем!

И си сън за несънуване. И си изкуственото ми

презрение... Не идвай пак...

за да не видиш как обичам те още!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андреа Емилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих!Поздрав,Андреа!
  • Благодаря ви, момичета... Трогвате ме с думите си
  • "Горчиш ми... сладко"...
    Казвала съм ти и друг път,че имаш талант...Продължавай да пишеш.Успех!!!
  • Стихът наистина е изкусителен... боже наистина го почувствах, толкова истински! И така докосващ... при мен бе подобно...
  • Радвам се, че прочетохте... Ееех, благодаря! Обичам ви!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...