Сън за несънуване
Сън за несънуване
Захапаха вълните залива,
със сянката на палма облечен.
Горчиш ми... сладко.
Не идвай неканен в съня ми!
От отминали трепети привлечен...
Че недовършените ни целувки
ще довършим... за кратко...
Устните след теб ухаят
на несбъднати любови...
Какво пък?! Нека, нека
е нощта страстно изкусителна!
Да запалим в нас пламъците нови...
За несъблечените женски дрехи
след мен край леглото ти
- тази вечер ще съм жертва изкупителна.
Сега какво ще пием?
В менюто мое съблазън има - специалитетът.
Първо останалите белези от рани
от мене и от тебе
да прикрием... И за нас -
по онази водка... но с утеха!
"Напитка от въздишки с много лед"
- да разтопя горещото си тяло!
И устните ти с вкус на мед
- с тях да отпия влажния ти поглед изцяло!
Номера си няма да ти дам...
А... роклята ми - вишнево-розова
от желания неистови...
Нима ще я съблечеш от мен без срам?!
Ех... най-вкусен е забраненият плод... Уви!
Но ти си минало (незабравимо)...
За съжаление!...
Не се завръщай в мислите ми нощем!
И си сън за несънуване. И си изкуственото ми
презрение... Не идвай пак...
за да не видиш как обичам те още!...
© Андреа Емилова All rights reserved.
