Сън за несънуване
Сън за несънуване
Захапаха вълните залива,
със сянката на палма облечен.
Горчиш ми... сладко.
Не идвай неканен в съня ми!
От отминали трепети привлечен...
Че недовършените ни целувки
ще довършим... за кратко...
Устните след теб ухаят
на несбъднати любови...
Какво пък?! Нека, нека
е нощта страстно изкусителна!
Да запалим в нас пламъците нови...
За несъблечените женски дрехи
след мен край леглото ти
- тази вечер ще съм жертва изкупителна.
Сега какво ще пием?
В менюто мое съблазън има - специалитетът.
Първо останалите белези от рани
от мене и от тебе
да прикрием... И за нас -
по онази водка... но с утеха!
"Напитка от въздишки с много лед"
- да разтопя горещото си тяло!
И устните ти с вкус на мед
- с тях да отпия влажния ти поглед изцяло!
Номера си няма да ти дам...
А... роклята ми - вишнево-розова
от желания неистови...
Нима ще я съблечеш от мен без срам?!
Ех... най-вкусен е забраненият плод... Уви!
Но ти си минало (незабравимо)...
За съжаление!...
Не се завръщай в мислите ми нощем!
И си сън за несънуване. И си изкуственото ми
презрение... Не идвай пак...
за да не видиш как обичам те още!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреа Емилова Всички права запазени
