10 мая 2013 г., 10:55

Сънища

590 0 1

Сънувам. Сънувам по много. Понякога добри, понякога и лоши неща.
Сънувам нещастия, задушаващи любови, дори самота.
Сънувам във мрака червени очи, сънувам проклятия, писъци.
Странно, сънувам и мълчание. Сънувам умора, терзание.
Сънувам викове, болки ужасни, сънувам погледи властни.
Сънувам отмъщения, празнота. Сънувам тела без сърца.

Сънувам. Сънувам по много. Понякога добри, понякога лоши неща.
Сънувам топлина и нежни докосвания, смелост, добрина.
Сънувам пустини, океани, полета - все красиви места.
Сънувам мечти, зелени очи, рошави златистомедни коси.
Сънувам рояци с пчели, сънувам кораби, пълни с моряци.
Сънувам копнеж, цитадели, любов безконечна, красива и вечна.

Сънувам. Сънувам по много. Понякога добри, понякога лоши неща.
Сънувам безумия, Армагедони. Сънувам очарования и Купидони.
Сънувам щастие, а то сънува теб, любов.
И в прегръдката на този сън не ще ми трябва послеслов.
Сънувам си по детски и понякога е страшно,
но под леглото няма никой и знам, не е опасно.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мия Марс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има нещо в думите ти. Все още далеч от художествена стойност. Но въпреки това имат някаква сила и им липсва обичайната сладникавост на думите на връстниците ти, което е плюс.
    Може би ще започнеш да пишеш по-добре.
    Опитвай.
    Но не започвай с такива дълги редове. По-назад прочетох друг твой опит за стихотворение с по-къси редове, който е по-сполучлив. Макар, че тук пък има въздействие. Може би, ако съумееш да съчетаеш с времето и двете неща, ще се получи.
    Дерзай!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...