10.05.2013 г., 10:55

Сънища

581 0 1

Сънувам. Сънувам по много. Понякога добри, понякога и лоши неща.
Сънувам нещастия, задушаващи любови, дори самота.
Сънувам във мрака червени очи, сънувам проклятия, писъци.
Странно, сънувам и мълчание. Сънувам умора, терзание.
Сънувам викове, болки ужасни, сънувам погледи властни.
Сънувам отмъщения, празнота. Сънувам тела без сърца.

Сънувам. Сънувам по много. Понякога добри, понякога лоши неща.
Сънувам топлина и нежни докосвания, смелост, добрина.
Сънувам пустини, океани, полета - все красиви места.
Сънувам мечти, зелени очи, рошави златистомедни коси.
Сънувам рояци с пчели, сънувам кораби, пълни с моряци.
Сънувам копнеж, цитадели, любов безконечна, красива и вечна.

Сънувам. Сънувам по много. Понякога добри, понякога лоши неща.
Сънувам безумия, Армагедони. Сънувам очарования и Купидони.
Сънувам щастие, а то сънува теб, любов.
И в прегръдката на този сън не ще ми трябва послеслов.
Сънувам си по детски и понякога е страшно,
но под леглото няма никой и знам, не е опасно.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мия Марс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има нещо в думите ти. Все още далеч от художествена стойност. Но въпреки това имат някаква сила и им липсва обичайната сладникавост на думите на връстниците ти, което е плюс.
    Може би ще започнеш да пишеш по-добре.
    Опитвай.
    Но не започвай с такива дълги редове. По-назад прочетох друг твой опит за стихотворение с по-къси редове, който е по-сполучлив. Макар, че тук пък има въздействие. Може би, ако съумееш да съчетаеш с времето и двете неща, ще се получи.
    Дерзай!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...