19 апр. 2008 г., 16:46

Съновна гостенка (Отровно)

1.5K 0 2

С бръшлян отровно къдриците гали,

с натрошено огледало дланите прерязва,

пурпурни огньове в зениците пали

и с вишневи водопади устните порязва.

 

Обрича студено всяка бяла молитва,

беснее с дрехи от мъгла пропити,

после като магьосница тъмна полита

с крила от мъртвешки порцелан ушити.

 

Понякога се смее и е толкова красива,

че чак ти се приисква да я снимаш.

Понякога с очи от синьо кадифе убива

и тогава се отричаш да я имаш.

 

Събуждаш се и седнал на леглото питаш

дали отново съновна гостенка ти е била?!

Тогава се оглеждаш и парченца порцелан намираш -

за теб целувка нощна от счупените й крила...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добре написано... определно няма думи, с които да изразя това, което почувствах докато четох стихът ти. Поздравления!!!
  • Ех, че хубаво...много хубаво!
    и идея, и стих!!! с обич, Поли.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...