Съновна гостенка (Отровно)
С бръшлян отровно къдриците гали,
с натрошено огледало дланите прерязва,
пурпурни огньове в зениците пали
и с вишневи водопади устните порязва.
Обрича студено всяка бяла молитва,
беснее с дрехи от мъгла пропити,
после като магьосница тъмна полита
с крила от мъртвешки порцелан ушити.
Понякога се смее и е толкова красива,
че чак ти се приисква да я снимаш.
Понякога с очи от синьо кадифе убива
и тогава се отричаш да я имаш.
Събуждаш се и седнал на леглото питаш
дали отново съновна гостенка ти е била?!
Тогава се оглеждаш и парченца порцелан намираш -
за теб целувка нощна от счупените й крила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Всички права запазени
