10 апр. 2019 г., 11:21

Сънувах те

670 0 0

Сънувах те и беше красиво,

миг на нежност и топлина.

Беше вечер и пиехме вино, две души изгубени във вечността.

 

Ти ме докосваш и сякаш аз помня

всеки миг и всеки час.

Скитахме до късно - луди, там някъде из младостта.

 

Очите все тъмни - загадка така и не успях да разбера.

А можеби просто не трябва ...

твърде малко се обичахме така.

 

Ти тръгваш и вече усещам че идва нощния студ.

Аз знам че сънувам но сбъднах най-хубавите си мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...