Сънувах те и беше красиво,

миг на нежност и топлина.

Беше вечер и пиехме вино, две души изгубени във вечността.

Ти ме докосваш и сякаш аз помня

всеки миг и всеки час.

Скитахме до късно - луди, там някъде из младостта.

Очите все тъмни - загадка така и не успях да разбера.

А можеби просто не трябва ...

твърде малко се обичахме така.

Ти тръгваш и вече усещам че идва нощния студ.

Аз знам че сънувам но сбъднах най-хубавите си мечти.