Сънувах те и беше красиво,
миг на нежност и топлина.
Беше вечер и пиехме вино, две души изгубени във вечността.
Ти ме докосваш и сякаш аз помня
всеки миг и всеки час.
Скитахме до късно - луди, там някъде из младостта.
Очите все тъмни - загадка така и не успях да разбера.
А можеби просто не трябва ...
твърде малко се обичахме така.
Ти тръгваш и вече усещам че идва нощния студ.
Аз знам че сънувам но сбъднах най-хубавите си мечти.
© Ваня All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
