24 сент. 2022 г., 14:08

Сънувах те, но те забравих сякаш

785 1 1

Сънувах те, но те забравих сякаш –

поръси мисълта ми с тъмен прах

видението – странния мираж,

в който се разтворих и се слях

с теб в една прегръдка

вечна, но и мимолетна –

поднасят ми последна глътка

безброй ръце и грабват ме

и ме понасят към тъма хилядолетна

Сънувах те, но те забравих сякаш –

мигът и вечността са все една илюзия

май исках да те задържа,

но се изплъзна между пръстите, изостави я

моята протегната ръка, изостави я

нашата мечта за светлина

сега страхът ме гледа пребледнял и ми нашепва:

Дано не го срещнеш в онзи кошмар – забравения

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....