24.09.2022 г., 14:08

Сънувах те, но те забравих сякаш

781 1 1

Сънувах те, но те забравих сякаш –

поръси мисълта ми с тъмен прах

видението – странния мираж,

в който се разтворих и се слях

с теб в една прегръдка

вечна, но и мимолетна –

поднасят ми последна глътка

безброй ръце и грабват ме

и ме понасят към тъма хилядолетна

Сънувах те, но те забравих сякаш –

мигът и вечността са все една илюзия

май исках да те задържа,

но се изплъзна между пръстите, изостави я

моята протегната ръка, изостави я

нашата мечта за светлина

сега страхът ме гледа пребледнял и ми нашепва:

Дано не го срещнеш в онзи кошмар – забравения

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...