Сънувах те, но те забравих сякаш –

поръси мисълта ми с тъмен прах

видението – странния мираж,

в който се разтворих и се слях

с теб в една прегръдка

вечна, но и мимолетна –

поднасят ми последна глътка

безброй ръце и грабват ме

и ме понасят към тъма хилядолетна

Сънувах те, но те забравих сякаш –

мигът и вечността са все една илюзия

май исках да те задържа,

но се изплъзна между пръстите, изостави я

моята протегната ръка, изостави я

нашата мечта за светлина

сега страхът ме гледа пребледнял и ми нашепва:

Дано не го срещнеш в онзи кошмар – забравения