Сънувах те, но те забравих сякаш
Сънувах те, но те забравих сякаш –
поръси мисълта ми с тъмен прах
видението – странния мираж,
в който се разтворих и се слях
с теб в една прегръдка
вечна, но и мимолетна –
поднасят ми последна глътка
безброй ръце и грабват ме
и ме понасят към тъма хилядолетна
Сънувах те, но те забравих сякаш –
мигът и вечността са все една илюзия
май исках да те задържа,
но се изплъзна между пръстите, изостави я
моята протегната ръка, изостави я
нашата мечта за светлина
сега страхът ме гледа пребледнял и ми нашепва:
Дано не го срещнеш в онзи кошмар – забравения
