Сънувах твоите раздалечени,

кафяви и добри очи.

И стана тихо покрай мене.

Дъждът престана да върви

към залеза, с косите ти доплавал-

изправен, бавен, горделив.

От планината - твоето рамо -

се спуснаха гори, треви

и преминаваха през мене.

(И пълнех се със светлина.)

Аз бях обичан, нежен, земен,

познавах своята душа.

И птиците й, устремени -

и сълзите по нейните страни -

достигаха до твоите раздалечени,

кафяви и добри очи.