Сънувах твоите раздалечени,
кафяви и добри очи.
И стана тихо покрай мене.
Дъждът престана да върви
към залеза, с косите ти доплавал-
изправен, бавен, горделив.
От планината - твоето рамо -
се спуснаха гори, треви
и преминаваха през мене.
(И пълнех се със светлина.)
Аз бях обичан, нежен, земен,
познавах своята душа. ...