Сънувам.
Белите нозе на младостта си
стъпнали в зеленото на очите ти,
червените реки на вените
към пристанището на сърцето ми.
Сънувам.
Предчувствие някакво
Ще ме оставиш сама на завоя
на реката, която разделя
световете на черни и бели.
Плачат дърветата с цветовете си бели.
От синьото се усмихваш.
Сънувам.
Минало време
Дните са яйчена черупка.
Наранява ме крехкостта на битието.
Случили са се спомените.
Ще изпуша цигара на прозореца,
ще мисля за тебе с надежда,
ще се преструвам, че всичко
предстои и краят е неизвестен.
Ще си напиша бъдеще,
което е минало.
© Мая Тинчева Все права защищены