21.01.2022 г., 21:21

Сънувам

701 0 0

Сънувам.
Белите нозе на младостта си
стъпнали в зеленото на очите ти,
червените реки на вените
към пристанището на сърцето ми.

Сънувам.

Предчувствие някакво
Ще ме оставиш сама на завоя
на реката, която разделя
световете на черни и бели.
Плачат дърветата с цветовете си бели.
От синьото се усмихваш.

Сънувам.

Минало време
Дните са яйчена черупка.
Наранява ме крехкостта на битието.
Случили са се спомените.

Ще изпуша цигара на прозореца,
ще мисля за тебе с надежда,
ще се преструвам, че всичко 
предстои и краят е неизвестен.
Ще си напиша бъдеще,
което е минало. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...