21.01.2022 г., 21:21

Сънувам

705 0 0

Сънувам.
Белите нозе на младостта си
стъпнали в зеленото на очите ти,
червените реки на вените
към пристанището на сърцето ми.

Сънувам.

Предчувствие някакво
Ще ме оставиш сама на завоя
на реката, която разделя
световете на черни и бели.
Плачат дърветата с цветовете си бели.
От синьото се усмихваш.

Сънувам.

Минало време
Дните са яйчена черупка.
Наранява ме крехкостта на битието.
Случили са се спомените.

Ще изпуша цигара на прозореца,
ще мисля за тебе с надежда,
ще се преструвам, че всичко 
предстои и краят е неизвестен.
Ще си напиша бъдеще,
което е минало. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...