6 июл. 2006 г., 23:29
Сънувам те...
Бленувам те - роса за жадната земя,
очакваща да вкуси глътка нежност,
блещукаща, горяща - перлена сълза,
изплакана в самотна безнадеждност.
Жадувам те - прохладен летен повей,
прегърнал ме с ръцете си ефирни,
разсейващ жарките лъчи на парещ зной
и стихващ в моите обятия невинни...
Сънувам те... в прозрачна тишина,
докосвам образа ти с устни онемели,
сънувам те... сънят е пареща мечта, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация