14 июн. 2024 г., 21:03

Сънувана приказка

387 3 11

Живял един стар поет на Стария континент.

Преминал през много сезони,но опазвал 

в душата си утрото на изгрева и един момент, 

щом слънцето потъва в хоризонта на залеза...

От детството на любовта до дните на зрелостта ,

задавал въпроси,към големите и към себе си:

защо сезоните са само четири?Нима любовта 

скита самотна и все решава непознати ребуси?

Бавно в годините;с месеци,дни,часове и наред 

с Любовта в живота!Доказал,че сезоните са пет!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за доверието в петият сезон,Людмила!😍
    Благодаря за поздравите!🙏
  • Най-хубавият сезон е петият. Поздравления 🙂
  • Благодаря за Любими,Теодора!🙂
  • Благодаря,Скити и Миночка,че намирате Петият сезон в душата на човек, е сезонът на любовта.Та нали, въпреки климатичните промени, характерни за всеки от четирите сезона са обобщени от любовта,която открива очарованието и чувствата си, независимо от пролетта, лятото, есента или през зимата...
    Благодаря ви за унисона в нашите лирични нагласи!😍😍
  • Точно така, Стойчо! Хареса ми този прозорлив анализ на един живот, в който любовта тържествува! Поздравявам те!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...